Тодор Живково време, младо момиче си върви из улиците, прибира се у дома. В една тъмна уличка я хваща изнасилвач и започва да я съблича. -..МИЛИЦИЯ!!!МИЛИЦИЯ!!! -МЛЪКНИ!!!! -МИЛИЦИЯЯЯ!МИЛИЦИЯ...

Три месеца след сватбата жената започва да обвинява мъжа си, че той я обича по-малко. - Преди ти винаги ставаше пръв, приготвяше ми закуската, а сега аз правя всичко това… - Глупости! - възразява то...

- Помниш ли, скъпи, каква буря имаше в деня, в който се запознахме? - Как да не помня... От тогава вярвам в поверия!

Искаш тялото си до... нечие друго тяло?! Искаш да усещаш дъха му, нали?! Да се потиш до пълна изнемога...?! Искаш да се движиш, да пулсираш, да гориш...?! Напред-назад. Навътре-навън... Първо бавно...

Нека жените да мислят, че те са глава на семейството. Така по-лесно се управляват.