Дъщеря закъснява доста след вечерния си час. Майката кърши ръце отчаяно, в малките часове вратата се отваря и дъщерята подава глава. - Къде беше? - започнала майката - на кино ли? - Ба, на кино! -...

Имам татуировка на китката: "Никога не губи Вяра." Хората я смятат за вдъхновяваща. Но не е. Аз съм един разсеян баща на две годишна дъщеря, която се казва Вяра.

- Мамо, помниш ли онази китайска ваза - пита дъщерята - която се предава от поколение на покление? - Разбира се, че помня. Защо? - Ами моето поколение прекъсна тази традиция.

- Интересно, прилича ли дъщеря ти на майка си? - Откъде да знам? Още не е почнала да говори.

- Слушай дъще, вече си голяма. Трябва да поговорим. Кажи ми, по какъв начин се оказаха твои снимки в порносайт? - Тате, ами да поговорим. Кажи ми, по какъв начин разбра?