"
Млада амбициозна майка води момченцето си - вундеркинд, за да го запише в специализирано училище за талантливи деца. Събеседването се води от самия директор, под формата на въпроси с все по-нарастваща трудност. Поредният въпрос е:
- Колко са годишните времена?
Момченцето се замисля:
- Шест!
Директорът:
- Не бързай, помисли малко... Колко са всъщност годишните времена?
Момченцето, почти се разплакало:
- Аз си знам шест!
Директорът въздъхва и кимва разочаровано към майката, като знак, че интервюто е приключило и то неуспешно.
Майката се обръща към детето и почва да му се кара:
- Как може да ме излагаш така!!! Да се провалиш за такава тъпотия!!! Всички знаят колко са, само ти не можа да запомниш!!!
Момченцето, вече през сълзи:
- Ама, какво да направя, като не мога да се сетя за други "Годишни времена", освен тези на Вивалди, Хайдн, Пиацола, Лусие, Чайковски и Глазунов?!?
- Колко са годишните времена?
Момченцето се замисля:
- Шест!
Директорът:
- Не бързай, помисли малко... Колко са всъщност годишните времена?
Момченцето, почти се разплакало:
- Аз си знам шест!
Директорът въздъхва и кимва разочаровано към майката, като знак, че интервюто е приключило и то неуспешно.
Майката се обръща към детето и почва да му се кара:
- Как може да ме излагаш така!!! Да се провалиш за такава тъпотия!!! Всички знаят колко са, само ти не можа да запомниш!!!
Момченцето, вече през сълзи:
- Ама, какво да направя, като не мога да се сетя за други "Годишни времена", освен тези на Вивалди, Хайдн, Пиацола, Лусие, Чайковски и Глазунов?!?
137 прегледа