Бобена поезия Вървя по улицата тиха, мръсна, светът около мене е заспал и мисля си, че само ако фъсна, ще се събуди целия квартал... Надига се във мене нежен трепет, фъснята преминава...

В магазина: - Колко струва килограм захар? - Ами, около 950 грама.

- Татко аз съм от Страната на чудесата и съм крал, нали? - Не сине... ти си от Люлин и си наркоман..

Седи психиатър в празния кабинет и казва: - Така, от колко време имате тези видения?

- Какво те тревожи? - Тревожи ме единствено, че нямам пари… - Не разбирам, как може да се тревожиш за нещо, което нямаш?