Мрачна лондонска вечер, вали, студено е.

Телефонът звъни. Прислужникът Джон (в Англия всички прислужници се казват Джон) вдига слушалката.

- Здравей Джон. Предай на госпожата, че тази вечер ще закъснея, да не ме чака, нека си ляга.

- Но Сър, мисля че Вие вече се прибрахте и веднага си легнахте с госпожата!?!

- ...значи съм си легнал! Този негодник пак е с жена ми!Слушай, Джон, вземи веднага пушката ми от кабинета, качи се в спалнята и застреляй мен и госпожата!

- Но Сър, как така да Ви застрелям? Аз мисля...

- Не мисли, Джон, а веднага направи каквото ти казах и се върни на телефона!

- Добре, Сър, отивам...

След малко в слушалката се чува изстрел, след минута още един. Запъхтян, Джон стига до телефона.

-Защо се забави, Джон? - пита господарят му.

- Ами Сър, Вас застрелях в спалнята, но госпожата побягна... настигнах я чак в зимната градина...

- Но, Джон... ние нямаме зимна градина... Ало... Кой номер имате???