Минава 14-годишният Иванчо и съветва:
-Остави това въже, време ти е вече да почваш да се ебеш!
-Ми, то едното не пречи на другото бе, Иванчо...
- Иванчо, това Иван Вазов ли е? - Не, госпожо, това е неговият портрет!
Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: - Как мина денят? - Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха...
В училище: - Иванчо, надявам се, че повече няма да те виждам да преписваш от другарчето си! - И аз се надявам, госпожо!
Две, фтириус пупис/срамни въшки/,по народно му казано - пучи въшки си срещнали в дебрите бели на чаршафа на Марийка. Едната киха, кашля, подсмърча. -Какво става приятелко, къде се простуди така ло...
Марийка пита Иванчо: - Иванчо, ти за какво си мислиш в момента? - Ами за каквото си мислиш и ти Марийке. - Ууф, простак.