Най-обичам сутринната тишина, когато мога ясно да чуя дрънченето на мислите си и от ръждата да изровя някоя що-годе запазена за употреба.

Лежа си на дивана и не правя нищо. От гледна точка на будизма съм преуспял човек…

Парите не ме вълнуват… Те ме успокояват.

Усещам прилив на сладки вещици и… тикви.

-Извинете, Мохамет в къщи ли е? -Не, няма го. -Предайте му, че планината е идвала.