Умът при жените е като менструацията - идва от време на време и при това е болезнено…

По телефона: - Скъпа, много лошо те чувам! - Ами, опитвам се да не дишам в слушалката, че току-що ядох чесън.

Тя и Той в леглото. Тя чете книга. Тя: - Спиш ли? - Не... - А искаш ли? - Искам... (започва да се възбужда) - Тогава спи...

Искаш тялото си до... нечие друго тяло?! Искаш да усещаш дъха му, нали?! Да се потиш до пълна изнемога...?! Искаш да се движиш, да пулсираш, да гориш...?! Напред-назад. Навътре-навън... Първо бавно...

Защо по дяволите жената се опитва, десет години да промени мъжа до себе си, а после се жалва, че това не бил мъжа, който харесвала.