Буди се сутринта Неделчо, протяга се: - Хубаво е времето, хубаво е и настроението, така ми се работи! Ще дремна още малко, може да ми мине…

- В последно време не мога да ви позная. - Ние и без това сме непознати…

- Но защо не може? Нали ти сам каза, че твоята врата винаги е отворена за мен! - Това беше, когато ти вече бе вътре.

Живота сме превърнали в сапунен сериал, ловът в изтребление, а смъртта - в компютърна игра.

- Мамо, ти винаги ли си обичала сериалите?! - Да, Изаура.