- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова...

- Тъщата вчера направи сто и петдесет години. - Лъжеш! Хората толкова дълго не живеят. - Че кой ти говори за хора?

- Иха! Вече разрязахме сватбената торта! - Как така разрязахте?! От нея трябваше да изскочи тъщата!

"... искаше му се да подскача от радост, но на рамото му тежеше ковчегът на тъщата..."

Тръгна ли си тоя Джон Кери най-накрая и можем ли вече да си отваряме балконската врата? Че тъщата второ денонощие моли да я пусна обратно вътре.