Хората имат седалищен нерв, а аз стоялищен. Много се нервя, когато трябва да стоя прав.

- Значи, колко много ги мразя тия понеделници! - Днес е четвъртък, бе. - Тя, омразата, не утихва за един ден.

Баби си разговарят: - Чу ли, ма? Съседът получил инсулт. - И всичко ли е парализирано? - Не. Само лявата половина. - А, члена? - Успял да го прехвърли в другият крачол.

Къде отива детството ли? Никъде не отива! Скрива се, дебне, дебне и след седемдесетака, с весел крясък "Пу за мен!", изскача изведнъж и остава при теб до края… при някои започва и преди четиридесетака...

Жените усещаме всичко. Всяка промяна, всеки нюанс в общуването, настроението, всяка лъжа. Жените чувстваме всичко. Освен моментът, в който трябва да млъкнем!