- Айше как бе там работиш ли,езика.
Тя отговаря:
- Работя, работя, ама езика в началото ми се гнусеше.
И слепецът понякога пресича улицата, без някой да го връхлети.
Учителка: - Мили дечица... млъквай, Симеоне, ще стана да те халосам със стола!
Неква вика на мъжа си мило, я мушни пръстче. Мушнал тоя, тая вика - я още едно, я цялата ръка, я сега и другата, а сега ръкоплескай, тесничка съм, а?
Става ми студено нощем, замислям се дали да си купя още едно одеяло или да се омъжа… Мъжът, разбира се, ще ме прегърне, но пък одеялото въобще няма да ме ядосва…
- Здравей съкровище, направих нещо глупаво и трябва да поговорим… - Какво? - Бях навън и ти изневерих. - Аах, спокойно, аз направих нещо много по-лошо! - Какво ? - Бях вкъщи и ти вярвах…