- Ще ви помоля за един много хубав букет за жена ми. Максимално хубав, ще платя каквото трябва.
Цветарката:
- Вероятно имате годишнина с жената?
- Не, седмица.
- Иха! И правите такъв подарък!
- Да, седмица...откак не съм се вясвал вкъщи.
- Хм, като си без очилата и не мога да те позная! Генко: - Аха, аз без очилата също почти никой не познавам.
Мъжа: - Ало, скъпа, тази вечер ще се прибера късно, тук у Генко сме спретнали един белот. Жената(шепне): - Генко, чу ли? Tе играя белот у вас.
- Кети, искаш ли да ти подаря всичко, небето, звездите, луната, цялата вселена. - Генко, ама какво, пари съвсем ли няма?
Жената на Генко се хвали пред приятелки; - Много е упорит моя! Нямате си идея, колко е трудно да го накарам да се съгласи, че не е прав, когато наистина е прав!
- Здравей, Генко, как е? Защо си такъв мрачен? - Бях на доктор и сега съм пред дилема. - Каква е дилемата? - Ако не се лекувам - ще умра от болест. Ако се лекувам - ще умра от глад.