- Ще ви помоля за един много хубав букет за жена ми. Максимално хубав, ще платя каквото трябва.
Цветарката:
- Вероятно имате годишнина с жената?
- Не, седмица.
- Иха! И правите такъв подарък!
- Да, седмица...откак не съм се вясвал вкъщи.
На вилата. Генко към жена си: - Скъпа, прекопах градината, поправих оградата. Какво още има да се прави? Жена му, умислено: - Виаграта не беше ли за нещо друго?
Генко вече втора година искаше да се раздели с Искра, но Искра беше пернишката шампионката по сумо и затова сама решаваше, кога и с кой ще се разделя.
- Ало, Генко? Вкъщи мирише много силно или на бензин или на газ, много ме е страх, че ще се взривя! - Искре, успокой се! Запали една свещ и се помоли...
- Генко, защо никога не ме слушаш, какво ти говоря?! Винаги чуваш само това, което ти се иска да чуеш! - Разбира се, скъпа, ще пия още една биричка.
Мъжа: - Ало, скъпа, тази вечер ще се прибера късно, тук у Генко сме спретнали един белот. Жената(шепне): - Генко, чу ли? Tе играя белот у вас.