Возя се в маршрутката. Седя на седалката, зяпам през джама и скучая. Пред мен седи лъскаво мадамченце (видях я като мина покрай мен - лъскава, лъскава ама надута). По едно време на въпросното мадамчен...

– Мило, искам те! – Скъпа, не мога сега, ще закъснея за работа! – Какво толкова, само 50 секунди! – К*чка!…

Мъжете са като децата. С тази разлика, че няма как спокойно да ги оставиш на детегледачка...

– Мила, защо ми се сърдиш? – Защото не ми „лайкваш" статусите във фейса! – Глупости! Чета ги и кимам с глава в знак на съгласие...

В чата: - Хубавице, защо не съм те познавал до сега? - Щото Бог е милостив и те пазеше, глупако...