Спящата красавица така силно хъркаше, че принцът бързо откри ключалката й.

Той: - Какво, чакаш принца с белия Лексус? Тя: - Не... Важното е, човекът да е добър... и не е важно с какъв Лексус...

Три дни и нощи принцът целува спящата красавица, а накрая си помисли: "Може пък наистина да е мъртва?"

Времето на рицарите отмина. Сега и мъжете са принцеси.

Всички знаят приказката за принцесата и граховото зърно, нали? Е, не е имало никакво зърно, просто принцът и принцесата е трябвало да обяснят някак синините…