Пътувам си в метрото, срещу мен седи едно момче, чете книга, но от време на време вдига поглед към мен и ме гледа изпитателно. Хубаво момче. Явно идва неговата спирка и той става. И тогава виждам книг...

Майка разказва на детето си приказка: - Имало едно време цар... - Мамо! Мамо, ами царица? - Не сме стигнали до там. Но щом искаш да знаеш - избягала с готиния рицар.

Спорили тримата богатири, кой от тях може да носи повече вода на хуя си. Альоша Попович си окачил една пълна кофа, вървял пет метра и паднал. Добриня Никитич си окачил три пълни кофи, вървял двадесет...

Колежката разказва, че нещо се била разсеяла и в кварталното магазинче попитала: - Портокалите български ли са? А продавачката на секундата: - Български са!

Той ми звънна рано сутринта. Плачеше. Обясняваше ми се в любов. А аз горката мълчах. Мълчах и се опитвах да си спомня къде се натрясках снощи, и кой е този нещастник, който ридае в слушалката…