Генко взима на лов и жена си. Специално за целта й е взел ловен костюм. Жена му мисли, че рогата на шапката са много сладки.

Генко се прибира в 4 сутринта, чука на вратата. Жената, ядосано: - Ти ли си? - Боя се, че съм аз... - Правилно се боиш!

Седим с Генко, пием чай(стана вече виц;-). Генко: - Животът прилича на чаша чай. - Защо? - Е, па знам ли, да не съм философ!

- Какво става с Генко? Защо не ходи за риба? - Ами той се ожени, ако помниш, за онова момиче, което беше паднало в реката. - Това добре, а за риба защо не ходи? - Сега вече има страх от водата!

Когато Генко се убеди, че няма жена, а съкровище, той реши да я даде на държавата.