Преди около сто години един много заможен човек отишъл при кака ви -----, която имала нещо като заведение в близост до Троян. Тази жена правила любов на по-богатите мъже. Веднъж при нея дошъл един много влиятелен джентълмен. Пил, ял, след това отишал да си ляга и кака ти --а-- го попитала дали няма да иска още нещо, като му се усмихнала перверзно и го погалила. Тогава той станал много корав. Казал й "Да, ела!" и тя мигом отишла в стаята му. Попитала го какво ще иска от нея, той й казал че иска една свирка и ще си ляга. Обаче тя не знаела какво е това СВИРКА и го попитала пак "Как?" а той "Кое как!?" "Не го знам това свирката как е" - прошепнала тя... "Добре де как може да не знаеш какво е свирка!?!? Минет бе, лельо ..а...! "И това не го знам какво е" - силно притиснила се тя. "Фелацио, френска любов! Да духаш не знаеш ли?" ...Пак мълчание... След това й обяснил как става всичко! А тя му рекла:

- ТЪЙ КАЖИ БЕ! Ний на туй му виками `да та ибъ в главъта`