- Хм… невероятни крака - казах аз на глас. Тя доволно се усмихна:
- Наистина ли така мислиш?
- Разбира се… повечето столове отдавна щяха да са се счупили от такава тежест.
За сетен път се убедих, че милото ми има актьорски способности, след като снощи се вързах на предложението и: -Да седнем да си поговорим! Монологът и продължи час и половина...
- Представи си само, колко готино щеше да е ако и жените мяукаха като се разгонят? - Няма ли да те дострашее, когато към теб се размяука 52 годишна, 110 килограмова в метрото?
- Помниш ли онова момиче, което толкова много ми харесва? - Да. - Най-после й взех телефона! - Не е зле... а портфейла също ли взе?
- Какво прави ръката ви в джоба ми? - Търси запалка. - Можехте да помолите. - Стеснявах се...
Жените трябва да се довеждат до орг*зъм… до вкъщи могат и сами да си отидат!