Двама старци седят на пейка в парка и разговарят: - Знаеш ли - казва единият - Навремето ми трябваше само да видя хубаво момиче и ми ставаше. - А сега? - пита другият. - Сега... зрениет...

- Преди да се оженя, нещата ми се търкаляха навсякъде по местата си. А сега нещата ми са прилежно подредени неизвестно къде...

Връща се жената вкъщи разтревожена: - Къде са децата? Къде са децата? Мъжът: - На английски. - Офффф, Where are the children?

"Искаше му се да подскача от радост, но не можеше... На гърба му тежеше ковчегът на тъщата..."

Любовта никога не е вън от нас. Ние я носим в себе си.