При насjъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.

- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.

- Да Иванчо, за тука си. Влизай.

И тъй като било по обед, Господ го пита:

- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?

- Ами да, защо не.

Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:

- Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.

- Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.