Обаждане до телефона на доверието: - Ало, помогнете! Моят приятел се напуши, влезе в пералнята и ЗАМИНА!!!

Бобена поезия Вървя по улицата тиха, мръсна, светът около мене е заспал и мисля си, че само ако фъсна, ще се събуди целия квартал... Надига се във мене нежен трепет, фъснята преминава...

- Много пишеш из фейса... - Знам, нямам пари за психиатър...

Много ме дразнят снобите, които се правят на много културни, като обсъждат Бетовен, а всъщност не са виждали нито една от картините му.

- Чук, чук! - Кой е! - Отворете! Полиция! - Не мога сега, ще почакате! Сера! - Виждаме, виждаме... тя, телефонната кабинка е стъклена.