Дъбстеп — това е подсъзнателно тъгуване на младото поколение по шумовете на работещия завод.

- Искам синът ми да свири на духов инструмент. - Има ли талант? - Да, от два метра и половина гаси свещ.

Възмутен гост на хотела на рецепцията: - Ужас! Това е кошмар някакъв! Като вали и капе вода на леглото ми! Колко ще продължава това? - Откъде да знам - отговаря рецепциониста - аз да не съм метеор...

Познавам младо семейство, от стоматолог и маникюристка, което със зъби и нокти се бори за прехраната си.

В автобуса: - Госпожице, вие вероятно сте стриптизьорка? - Да, как познахте. - Държите се за дръжката с крак.