Ходят из гората двама селяни. - Пешо, виж каква голяма и хубава гъба! - Къде? - Ей-там, над полигона при Змейово!

- Минке, как мина този път срещата с Пешо? - Ааа, добре беше! Той първо ми бръкна в блузката, после под полата... обаче аз го изненадах... бях си скрила парите в калъфчето на очилата.

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и...

- Пешо, искаш ли ме? - Не. - Но... Защо?! - По дяволите, Иване, помисли!

- Пешо, къде си? - За риба, идвай и ти!!! - Ти пък? Ледът още е съвсем тънък! - Как ще е тънък? Нормален, здрав лед. Ето, сега ще скоча директно на леда и нищо няма да стане, сега с цяла сила...