Разговарят майката и тъщата. Майката: - Искам да бъда кремирана като се спомина... Тъщата: - Аааа... в никой случай! Аз искам да ме погребат! - Що бе? - Ами ти не знаеш ли че ги горят по...

- Защо тъщата ти е така усмихната в ковчега? - Абе нали съм с оптически мерник, до последния момент си мислеше, че я снимам…

- И това не беше зле! - си помисли Пенчо, уцелвайки с чехъла тъщата вместо котарака.

- Що е тъщата и има ли почва у нас? - Има много почва за тъщите у нас!

Искаш да разбереш бъдещето на жената - погледни тъщата, искаш да разбереш своето бъдеще - погледни тъста.