Първата година след сватбата: той говори - тя слуша.
Втората година: тя говори - той слуша.
Третата година: и двамата говорят - съседите слушат.
Излежавам се днес в леглото, от съседите се чуват въздишки, стонове... и това две-три минути, провикнах се: - Е, що така малко, ве? Женски глас: - И аз съм в шок! Мъжки глас: - А бе, я вървете на...
Съседката не ме дразни толкова, че пъшка, когато е у нас.
- Когато се запали къщата ми, аз скочих, втурнах се в съседната стая и изнесох тъщата на ръце… - Не се огорчавай, при такива обстоятелства човек лесно губи ума си…
- Съседке, мъжа ти у вас ли е? - Да, защо? - Слава Богу! Солта ми е свършила и искам малко назаем, но се страхувах да не помислиш нещо неприлично.
Две възрастни съседки си говорят: - Ти как се казваше? - Спешно ли ти трябва да знаеш, щото не мога да се сетя в момента?