"
Семейство арменци, жената-млада, хубава...мъжът и той, обаче колкото и да се сдържали по каноните се наебали, щото трябвал наследник. Лошото било, че се родил син - рижав...ужас! И мъжът и жената чернокоси, чернооки, а синът - рижак! Кръстили го Хампарцун, незнайно защо, но барем името му да е като на родата - арменско. Бащата много се съмнявал, че не е негово синчето и отишъл за справка при местния баш ебач на селото. Разказал му как стоят нещата и опитният взел да разпитва:
- Абе, ти с жена ти често ли се чукаше?
- Ами, не! Даже вобще не съм я чукал преди да направя Хампарцунчо! Ама все-пак, май някой друг я е чукал, щото аз - черен, тя - черна, пък Хампарцунчо - рижак!
- Не, бе, никой не я е чукал, ама Хампарцунчо е рижав, щото на излизане е обрал ръждата!
- Абе, ти с жена ти често ли се чукаше?
- Ами, не! Даже вобще не съм я чукал преди да направя Хампарцунчо! Ама все-пак, май някой друг я е чукал, щото аз - черен, тя - черна, пък Хампарцунчо - рижак!
- Не, бе, никой не я е чукал, ама Хампарцунчо е рижав, щото на излизане е обрал ръждата!
130 прегледа