"
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня,когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
"Аз изчезвам скъпа, Човека ще дойде скоро".
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
"Добро утро Мадам, аз бих искал да ...."
"Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах." прекъснала го малко
нервно г-жа Иванова.
"Наистина !?!" озадачил се фотографа.
"Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета."
"Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте." ...
След минута госпожата попитала изчервявайки се:
"Ъмм, откъде ще започнем?"
"Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно
можем да се поразхвърляме."
"Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо"
"Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит.
Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем
различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата."
"Боже мой! Това е многоо ...." ахнала г-жа Иванова.
"Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована."
"Зная това." тъжно отвърнала г-жата.
"Позволете да Ви покажа някои от моите произведения" казал фотографа, изваждайки албум със снимки на бебета. "Ето това го направих в рейс на градския транспорт."
"Боже господи!" възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната
си кърпичка......
"А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им." продължил фотографа.
"Било е трудно ?!?" "Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха."
"Борисовата градина !?!" разширили се очите на г-жа Иванова от изумление......
"Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!"
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала "Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ .... , апарат!!!???"
"Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа."
"Триножник !?!?!?"
"Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров,
професионален. Без да го подпра на триножник не мога да
работя с него."
"!?!?!?! ....."
"Мадам?! Мадам?! Боже какво и стана, тя припадна!"
"Аз изчезвам скъпа, Човека ще дойде скоро".
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
"Добро утро Мадам, аз бих искал да ...."
"Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах." прекъснала го малко
нервно г-жа Иванова.
"Наистина !?!" озадачил се фотографа.
"Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета."
"Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте." ...
След минута госпожата попитала изчервявайки се:
"Ъмм, откъде ще започнем?"
"Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно
можем да се поразхвърляме."
"Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо"
"Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит.
Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем
различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата."
"Боже мой! Това е многоо ...." ахнала г-жа Иванова.
"Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована."
"Зная това." тъжно отвърнала г-жата.
"Позволете да Ви покажа някои от моите произведения" казал фотографа, изваждайки албум със снимки на бебета. "Ето това го направих в рейс на градския транспорт."
"Боже господи!" възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната
си кърпичка......
"А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им." продължил фотографа.
"Било е трудно ?!?" "Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха."
"Борисовата градина !?!" разширили се очите на г-жа Иванова от изумление......
"Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!"
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала "Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ .... , апарат!!!???"
"Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа."
"Триножник !?!?!?"
"Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров,
професионален. Без да го подпра на триножник не мога да
работя с него."
"!?!?!?! ....."
"Мадам?! Мадам?! Боже какво и стана, тя припадна!"
122 прегледа