Из "Записки и наставления на дедо ми Гочо." - Язе сакам да ми стръчи до пъпа, не да ми виси до колено…

- Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и...

- Ето, хапни едно доматче за мама. (дъвчене и мълчание) - Хайде и една краставичка за татко. (дъвчене и мълчание) - А ето и едно саламче за дядо. - Стига де, тате! Вече съм на тридесет годин...

Студент в Техническия университет към баща си: - Тате, много ми е трудно в това МЕИ, не мога повече, отказвам се! - Добре, голям си вече да решаваш сам, но да знаеш, че ние с дядо ти продължаваме!!!

- Дядо, ти какво правеше през войната? - Бях в контраразузнаването. - А с какво се занимаваше там? - Обръщах пъновете в гората с мъха на юг, да обърквам противника.