- Имал ли си такова чувство, когато купиш нещо уж ненужно, но на душата ти е едно такова приятно от това, че го имаш. - Аз така се ожених!

В разгара на семейна битка жената крещи: - По-добре да се бях омъжила за самия Сатана! Мъжът: - Невъзможно! Бракът между роднини е забранен!

Тя: - Искам, искам, искааааааааааааам! Той: - Какво искаш?!?!? Тя: - Не знаааааааааам, ама ти си виновен!

С нея опитахме всичко - бързо, бавно, всякакви пози... После тя отиде offline.

- Когато се оженихме, ти взимаше за себе си малките парчета, а на мен оставяше големите. Не ме ли обичаш вече!? - Грешиш, скъпа. Просто ти започна да готвиш по-добре.