- По твоя вина днес получих двойка по аритметика.
- Как така по моя вина?
- Ако си спомняш, вчера те попитах колко е един милион и ти ми каза "идиотски много", но това не е правилният отговор.
- Защо те задържаха след училище? - Бях забравил къде са Хаваите. - Е, в бъдеще запомняй къде си слагаш нещата.
Мигът на раздялата. Поглед за сбогом. Това е краят. Той я оставя. Тя тръгва, душата и ридае, сърцето й кърви… - Мария почакай! - Да?! - Дай ми номера на Таня с големите ц*ци!
- Защо краката на жената са винаги бели? - Защото са цял живот на сянка под сливата.
- Скоро ще бъдем щастливи! - Да, остават някакви две седмици само. - Колко щеше да е хубаво ако беше утре… - Невъзможно е, скъпа, не само ние с теб се развеждаме.
Валкьт върви през гората вижда в храстите червена шапчица и се хвърля да я изяде, но трагедията е, че не била червена шапчица, а червена барета.