Звъни телефонът. Малко момченце вдига слушалката. - У дома ли е татко ти? - пита мъжки глас. - Много ми е тежко да кажа това, но го няма. - А, защо ти е тежко? - Защото страшно мразя да лъжа!

- Сине, как са изпитите? - Поскъпнали са, тате.

- Какво направи?! Хайде, бързо почисти, сега ще дойдат родителите! - Няма да успеем, да извикаме "Мистър Пропер"! - Не, не ни трябват свидетели, ти хващаш за ръцете, аз за краката и го носим!

Татко, може ли довечера да взема колата ти? - А за какво са ти краката? - Левият - за съединителя, десният - за газта и спирачката.

Тате, като дойдат да ми искат ръката, недей пак да падаш на колене и да викаш „Спасителю ти наш“. Просто тихичко кимни с глава.