В чата: - Пешо, сутринта дето купихме киселото мляко от супера - НЕ ГО ЯЖ! - И що, бе? - Ами според теб, защо съм онлайн ту от компа, ту от телефона?

- Пешо, в кой Бог вярваш? - В себе си. - Грях е така да се говори! - Грях е да не вярваш в себе си!

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има бе Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и жената...

- Добри, ай да ударим по едно! - казва бай Пешо. - Да ударим, ама оставих алкохола… - тъжно отговаря бай Добри. - Що тъй бе!? На стари години! - Не бе! Забравих, де го оставих бе!

- Пешо, искаш ли ме? - Не. - Но... Защо?! - По дяволите, Иване, помисли!