И до сега не мога да си простя, че като малка не обичах да спя в детската градина!

Има хора, към които изпитваш непреодолимо желание да се приближиш, да ги прегърнеш нежно за рамене и да ги попиташ: „Как си, мило, как си я караш.... така... - без мозък?!”

Мълчание - единственото злато, което жените не ценят.

Цигарата бавно гори, но ти не се сърди, аз друга ще запаля, но теб не ще забравя!

Някога проспивали ли сте своята спирка в автобуса/трамвая? Мисля, че да... Днес аз надминах това! Проспах си своя етаж в асансьора!!!