Хълцам вече половин час. Казаха ми да пия вода. Гаврят се. Сега не само хълцам, ами и бълбукам.

Само един човек от колектива не злорадстваше на чуждата мъка, но в последствие излезе, че е чуждестранен шпионин.

Банковата ми сметка е като глава лук. Всеки път, когато я отворя и сълзите ми потичат...

Всички викат - понеделник, понеделник... кофти ден... А между впрочем, след седемнадесет понеделника е ЛЯТО!!!!

Трудът е здраве и живот. Бухахахахахаха! Не на мене тия... затова да спрем дотук.