Иванчо се връща от училище. Баща му го пита: - Имаш ли с нещо да ме зарадваш днес, сине? - Няма тате, всичкото го изпихме вчера с приятели.

Иванчо: - Марийке, имам нещо, което колкото повече го бараш, толкова по-голямо става! Марийка: - Знам, Иванчо. И аз имам бримка на чорапа.

Две съседки се срещат на стълбите. Едната води сина си за ръка. - Госпожо - казва първата, - обърнете внимание на сина си и му кажете да не ме имитира! - Иванчо! - откликва втората. - Не се прав...

Иванчо и Марийка се разхождат из локална поляна. Внезапно Иванчо се навежда към тревата, откъсва нещо и го показва на Марийка. - Марийке, виж! Намерих четирилистна детелина! - Иванчо! Това значи...

Иванчо влиза по средата на часа, с бинтована глава. Учителят го пита: - Какво става, защо закъсня? - Паднах от третия етаж. - Е какво, цял час ли пада, че чак сега идваш?