- Ало, Пешо в къщи ли е?
- Не. Какво да му предам?
- Двеста лева. Толкова съм взел на заем от него...
В нощната тишина. - Пешо, колко е часа? - Три. Минава известно време. - Пешо, колко е часа? - Пет. - Пешо, колко е часа? - Шест. - Пешо, колко... - Иване, какво значение има? С дожив...
- Иване, да знаеш, че от наркотиците се ослепява. - Тате, не е Иван. Аз съм другия ти син, Петър. - Извинявай, Пешо. Чичо ти е.
- Минке, как мина този път срещата с Пешо? - Ааа, добре беше! Той първо ми бръкна в блузката, после под полата... обаче аз го изненадах... бях си скрила парите в калъфчето на очилата.
- Знаеш ли, че Пешо умрял? - Така ли? И от какво? - Не знам, но на некролога пише: "От семейството".
Говорят си двама рибари: - Пешо си е купил толкова малка квартира, че направо е невъзможно да се говори за риба!