Учението не винаги е добро нещо! Когато синът ми се научи да брои, ми се наложи да разпределям кюфтетата по равно.

- Ти къде си тръгнал посред нощ? - Ще ида да видя дали не сме забравили лампата в кухнята. - Тогава ще ми донесеш ли и на мен едно кюфтенце?

- Имате ли хапчета против глад? - Имаме, но са много големи. - Няма значение. Как се казват? - Кюфтета…

Разговарят двама: - Интересно. Има ли таблетки против глад? - Да. Само, че са големи. - Не е беда. Само да помагат. - Те помагат. - Как се казват? - Кюфтета.

– Скъпа, снощи се събуждам, а теб те няма в леглото? Къде беше, така се изплаших?! – Станах само да пия вода. – Да бе, и затова ли цялото ти лице от тази вода е омазано със соса от кюфтетата?…