Тя: Кажи ми как се прави. Аз съм слушала само от приятелки.

Той: Първо го вземи в ръце.

Тя: Уф, каква гадост.

Той: Няма нищо страшно. Сега хвани го за главичката с една ръка.

Тя: Така? А сега какво?

Той: До тук добре, сега го хвани и с другата ръка.

Тя: Така ли?

Той: Виждаш ли, справяш се.

Тя: А сега какво?

Той: Сега смучи.

Тя: Шегуваш се!

Той: Не се шегувам. Започвай да смучеш.

Тя: Уф! И какво, другите така ли правят?

Той: Да.

Тя: Сигурен ли си?

Той: Казах ти, имам опит. Не ми е за пръв път. Повярвай ми. Посмучи малко.

Тя (смучейки): Нямм…

Той: И как е?

Тя: Соленичък…

Той: Но е приятен на вкус, нали?

Тя: Не е лош, а сега какво?

Той: Сега разтвори крачетата.

Тя: Така ли?

Той: Така, само че повечко ги разтвори, иначе няма как да се стигне до там. Дай да ти покажа.

Тя: А, ясно.

Той: Ето така. А сега отново го взимаш в ръка…

Тя: М-ммм…

Той: Когато го измъкнеш, вземи го в устата…

Тя: Аха-а….

Той: О-о-о, това е…

Тя: А с това жълтеникавото какво се прави? Гълта ли се?

Той: Въпрос на вкус. Може да го глътнеш ако искаш.

Тя: Ще пробвам… Мммм… вкусно, пробвай!

Той: Не, не искам, не ми предлагай.

Тя: (гледа обидено)

Той: Гледай ме. Сега опитай да издърпаш с пръсти това розовото...

Тя: О-о-о…

Той: За да ти е по-лесно можеш да си помогнеш с устни.

Тя: Ммммм…

Той: Може да посмучеш, понякога помага.

Тя (смучейки): Мммм…

Той: А-а-ах, свърши.

Тя: Аха, усетих.

Той: Вкусно ли беше?

Тя: Честно казано, не беше зле.

Той: Искаш ли още?

Тя: Няма да откажа. Само, че защо трябва да е толкова сложно?

Той: Но мило, нищо не може да се направи. Просто така се ядат раци.