Той искаше да скочи от радост, но тежкия ковчек с тъщата на раменете, му тежеше много.

- Не мога да разбера защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера... Аз пък моята много си я уважавам, редовно й нося цветя, боядисвам оградката, лъскам...

- Има ли душа без тяло? - Да, ангел. - А тяло без душа? - Да, тъща.

Разговарят майката и тъщата. Майката: - Искам да бъда кремирана като се спомина… Тъщата: - Аааа… в никой случай! Аз искам да ме погребат! - Що бе? - Ами ти не знаеш ли че ги го...

- Иха! Вече разрязахме сватбената торта! - Как така разрязахте?! От нея трябваше да изскочи тъщата!