- Не мога да разбера защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера... Аз пък моята много си я уважавам, редовно й нося цветя, боядисвам оградката, лъскам...

- Здрасти, как е? - Ами ожених се, а няма къде да живеем. - Ами отиди при тъста ти да живеете. - Не става - самия той живее при тъща си.

- Вчера имах щастието да срещна тъща ти. - И това наричаш щастие? - Щастието е, че не е моя.

'… искаше му се да подскача от радост, но на рамото му тежеше ковчегът на тъщата…'

И така не е зле!.. Помислих си аз, хвърляйки чехъл по котката, а улучвайки тъщата в челото.