Моята втора тъща е доста по-схватлива от първата - всичко разбира от първия удар.

Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, дока...

- Иха! Вече разрязахме сватбената торта! - Как така разрязахте?! От нея трябваше да изскочи тъщата!

Тъщата я удари автобус пред къщата... - "А можеше да бъда аз!" - помислих си... Но пак се позамислих - не мога да карам автобус, мамка му!

- Аз пък искам да се оженя за момиче, което има три сестри! - Защо? - Така ще ми се пада само четвърт тъща.