- Можеш ли да си представиш какво нахалство? Цели пет месеца й пращам всеки ден любовни писма... - И какво стана после? - И тя да вземе после да се омъжи за пощальона.

- Мила, ама ти наистина страшно приличаш на баща си… очите, скулите, дори ц*ците! - Идиот, баща ми няма ц*ци! - Еее, нали и аз това казвам…

Не знам как да направя първата стъпка. Винаги съм чакал тя да я направи. И ето, че една вечер една хубава мацка ме покани на питие в един бар, а после ме покани у тях. Там ми каза: - Извини ме за ми...

– Мила, защо ми се сърдиш? – Защото не ми „лайкваш" статусите във фейса! – Глупости! Чета ги и кимам с глава в знак на съгласие...

- Харесваш ми. Какво ще правиш довечера? - Очевидно ще си бръсна краката.