Един хайдутин разказва за смелостта и подвиэите на дружината му: - Вървя си аэ през гората с мойта дружина юнаци, всичките с бели калпаци, с навити мустаци, с голями пищаци... - Брей! - ....

- Ще се видим ли утре? - Да. - Къде? - Където кажеш. - Кога? - Все ми е едно. - Добре, разбрахме се, само че не закъснявай!

Ако нямаш врагове, значи не си постигнал нищо в живота

- Доволен ли си от твоя трабант? - Да, само трябва да го пребоядисам. - Защо? - Защото е жълт и щом си отворя прозореца, хората започват да пускат вътре писма...

Всичко можеш да преживеееш, освен своята смърт. Е. Кротки