Един от постоянните посетители в хубав ресторант, винаги давал щедър бакшиш на обслужващия го келнер. Един ден на обяд до него се приближил усмихнат друг келнер. – А къде е другия младеж, колегата ви...

- Келнер, тази муха какво прави в супата ми? - Моли се. - Гаврите ли се? Разкарайте се, това няма да го ям. - Видяхте ли, молитвата й бе чута.

- Келнер, този шницел изобщо не може да се яде! - Мога да ви предложа пържола, сър. - Е, да, но разбирате ли, аз вече нахапах шницела... - Имаме и нахапани пържоли, сър.

- Келнер. защо този бифтек е толкова малък? - Това няма никакво значение. Сам ще се чудите, колко дълго ще го ядете.

В ресторант келнерът се обръща към клиент: - Как намирате пържолата си? - О, намерих я съвсем случайно под един картоф от гарнитурата.