Стоя на балкона и пуша. Под мен минава пиян и кихва. Казвам му силно: - Наздраве! Той пада на колене и отговаря: - Благодаря ти, Господи!

- Тоест вие, просто така, решихте да отвлечете самолет? - Да. - А да идете на психолог не ви ли мина през ума? - Мина ми. - И? - Реших, че да отвлека самолет е по-яко.

- Чук, чук! - Кой е! - Отворете! Полиция! - Не мога сега, ще почакате! Сера! - Виждаме, виждаме... тя, телефонната кабинка е стъклена.

Тя плачеше неудържимо. Той нежно я прегърна и изтри сълзите от очите и. И без да иска и веждите и.

Направих си тавански прозорец в апартамента, за да влиза естествена светлина. Съседите от горния етаж са направо бесни!