- Госпожице, на майка Ви не и ли трябва зет? - Не, още не сме дояли мозъка на предишния.

Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: - Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? - Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: - Зетко, чешмата капе......

Тъщата се кара със зет си: - Защо разправяш на децата такива приказки, дето все завършват с 'и те се оженили, и живели спокойно и щастливо до края на живота си, защото момичето било сираче'?

- Не ти стои добре костюма! - направи забележка тъщата на зетя си в деня на сватбата. - Следващия път ще е по-добре, мамо. - с достойнство отговорил той.

Зет среща тъща си, тръгнала с колелото нанякъде. - Къде си тръгнала? - Ами Задушница е, oтивам на гробищата. - Това е много хубаво, ама кой ще върне колелото?