Върви си девойка през селото, насреща й се задава трактор. Трактористът:

– Привет, Галя! Откъде се задаваш такава доволна?

– Ходих до града, на пазар!

– И какво си купи?

– Жартиери си купих…

– Покажи!

Галя си повдига полата. Трактористът изпада от трактора, а самият трактор продължава сам. Повдига Галя рамене и продължава нататък.

Насреща й се задава агронома:

– Привет, Галя! Откъде идваш?

– От града, ходих на пазар!

– Какво си купи?

– Ами… жартиери си купих!

– Покажи !

– Неее… Показах на тракториста, а той падна от трактора…

– Нищо! Аз съм човек с образование. Учил съм се в града. В общежитие съм живял. Какво ли не съм видял…

Повдига си Галя полата, а агрономът изцъклил очи изпаднал в безсъзнание…

А Галя си продължава по пътя.

Насреща й се задава пияния ковач:

– Здрасти Галюня, откъде идваш толкова щастлива?

– Ходих до града , на пазар, купих си жартиери, но няма да ти ги покажа, понеже трактористът и агрономомът вече се търкалят от впечатления…

– Добре бе, Галюня, аз бачкам в ковачницата с коне, какво ли не съм видял. Покажи ми!

Галя си запрята полата, ковачът изтрезнял веднага, леко залитнал, и се изчервил:

– Мамка му! Как можеш да си толкова тъпа, Галя! Тази хуйня се закопчава за чорапите, а не за устните!…