- Уважават ли те децата? - Като Бог! - Да,бе... - Вярно е. Почти не ме чуват, молбите ми не изпълняват. Дават си вид, че изобщо не съществувам, но потрябва ли им нещо - започват да се молят...

Един миг невнимание и... цял живот баща!

- Пак си се натряскал! А вчера бях толкова щастлива, когато се прибра трезвен! - Е, днес е мой ред да съм щастлив…

- Скоро ще бъдем щастливи! - Да, остават някакви две седмици само. - Колко щеше да е хубаво ако беше утре... - Невъзможно, скъпа, не само ние с теб се развеждаме.

– Скъпа, ако умра ще се омъжиш ли повторно? – Не. Ще остана със сестра ми. А аз ако умра, ти ще се ожениш ли повторно? – Не. Ще остана със сестра ти...