Сигурно съм сънувал нещо много интересно тази нощ, щом съм съблякъл калъфката на възглавницата.

Дори и да можеше да четеш женските мисли, пак нищо нямаше да разбереш.

Вчера целия ден работих над себе си. Много ми се умориха ръцете, но целият таван сега е бял... Боядисвах, ти кво си помисли!

Убиват ме статусите на безграмотни моми: "Убичам тА", "НужИн си ми", "НИ мога беС теП"... Без мозък можИ, значи, а без негУ - нИ можИ?!

Защо трябва да съм труден характер, след като с още съвсем малко усилие мога да съм с… невъзможен!?